сряда





Заблуда, страх, предразсъдъци, порицание, гняв, омраза, егоизъм, нарцисизъм, материализъм, алчност, похот, отчуждение и редица други.

Всички те са производни на човешкото страдание. Страдание, в основата на което стои зейнала рана в душата на дете...

Всички ние — независимо от пол, раса, националност, вяра, социален статут и прочие — се раждаме с чисти и светли души. И това което ще открием вглеждайки се дълбоко в "непълноценният" — страдащият възрастен — е едно мило, нежно дете, преживяло редица травми. Някои от които — внезапни и разтърсващи, което ги прави лесно отличими и разпознаваеми. Други — "финни", чиито измерения често биват пренебрегнати.

Често пренебрегваме и факта че за абсолютно всяко "нещо" има причина и от всяко "нещо" има последствие. Всичко е свързано... Свързано в безспирния поток на живота. Нашата съзнателност или несъзнателност, всяко наше действие, бездействие, мисъл и слово отекват — продължават своят път отвъд нас. И те определят качеството на този поток. Те определят качеството както на индивидуалното, така и на колективното изживяване. Това което ние "вливаме" в този поток — горчивината на своята болка (несъзнателност) или проникновената светлина на автентичното си същество (съзнателност) — е това което нашият ближен и самите ние ще отпием надолу по течението. Всички ние "вливаме" и пием от този поток във всеки един миг от нашият живот, както са го правили тези преди нас и както ще го правят тези след нас. Горчивина и светлина...

Този поток трансформира съзнателното в несъзнателно и несъзнателното в съзнателно.


"Your vision will become clear only when you can look into your own heart. Who looks outside, dreams; who looks inside, awakes."
— Carl Jung


Да се родиш в нашето "модерно" общество, много често значи да се родиш в робство — да се родиш в страдание. В затвор в чийто строеж нямаш пръст, но чиито стени и решетки приемаш за свои.

Като деца ние донасяме толкова много на този свят, толкова много имаме да споделим и за толкова много да напомним на ближните си. Но вместо това, биваме "възпитавани" от семейство и общество да растем като едно отражение на този фундаментално болен свят и установеният ред.

Детската психика е "мека материя" и всичко с което тя влиза в контакт изменя нейното състояние — тя е лесно моделируема — това и свойство е всеизвестен факт но много често бива пренебрегвано във и отвъд семейството. Както пренебрегвано бива и влиянието на нашите думи, действия и бездействие и ефектът — пряк и косвен — който те оказват върху душевността и развитието на едно дете.

В тази буквално "крехка възраст" душата е напълно отворена и доверчива. В безопасна и любяща среда (ако има такава) това разбира се е дар — човешката душа разцъфва и разгръща потенциала си в среда на любов, близост, сигурност, доверие, уважение и приемане. Но отвъд тази безопасна среда ние излизаме в "дивото" — трупаме житейски опит. Намираме се в различни ситуации и пресичаме пътища с различни хора, много от които несъзнателни — страдащи хора. И когато животът ни бива "докоснат" от такъв страдащ човек, се ражда и нашата собствена болка. Растем и с болка послед болка рисуваме изопачен образ на себе си и света. Оставяме нашият ум — с неговите "добре научени уроци", рани, условности и ограничения — да навигира животът ни и филтрира нашият "experience" — тук и сега.

Когато раните натрупани в периода от появата ни на този свят до края на нашето късно детство (тийнейджърство) са неосъзнати и бъдат пренебрегнати вместо лекувани, те растат заедно с нас и инфилтрират своята болка във всеки аспект на нашия живот. Тази скрита болка ни навигира и отдалечава от най-ценното ни — изконната истина — нашата изконна, безгранична себе любов. Тази любов, от която всичкото разбиране на света произлиза и липсата на която прави вътрешния мир и дълбокото проникновено щастие, невъзможни.

Нашата обремененост с една ръка ни ограбва от тази любов, докато с друга отвлича вниманието ни, поднасяйки чаша отрова украсена с черешка, чадърче и тонове "блясък".

Живеем в свят подчинен на Егото — негова прожекция. Живеем в неутолима жажда — жажда за повече любов, повече материални "богатства", повече красота, повече забавления, повече удоволствия, повече драма, повече знание, повече престиж, повече власт... Повече и повече... И в безспирна надпревара със себе си и "другите".

Идентифицираме се с Его-умът и живеем в пълно неведение за автентичната си същност. Вярваме че променливите ни настроения и спонтанните изблици на една или друга емоция, ни определят — че това сме ние. Убеждаваме се, че всичко е наред с нас — "всички са така", "перфектни хора няма", "това съм аз, и точка". Страдаме и прожектираме неосъзнатата си вътрешна болка и объркване върху връзките в нашия живот и всеки с когото влизаме в контакт.

Неспособни да разрешим собствената си загадка и да изпитаме своята съвършена цялост, търсим утеха и спасение навсякъде и във всичко... Само не и там където ще ги открием — в покоят на съвършеното си присъствие...

Разбира се, имаме си "своите моменти" — нашите будни мигове. Мигове в които умът ни замлъква, а Егото мистериозно се изпарява. Изживяваме настоящия момент истински — без статичен шум, без заблуди.

СМЕ и позволяваме на всичко да БЪДЕ...

Точно тези моменти на кристална яснота правят усещането, че нещо в нас не е наред, по-осезаемо.

В готовите да отворят сърцата си за истината, тези проблясъци играят ролята на катализатор — като реакцията може да бъде бърза или бавна, но и в двата случая е необратима.

За други те остават "glimpses of sanity" в едно твърде утежнено съзнание...



Artist ~ Mahmoud Ahmed El-Maghawry                       



Няма коментари:

Публикуване на коментар